Стивън Кинг

на ръце и твърде много свободно време.

Тя можеше

ротив, татко — рече

* * *
Последният клиент бе дошъл да прибере колата си в единадесет и десет.

Сънят беше единственото защитно средство на Тад — може би единственото — а вече беше минал половин час след времето, в което обикновено си лягаше.

Истинското нещо бе мисълта за храната

Странно — рече си тя, — все миризмите събуждат най-ярък спомен за миналото.“

„Всичко си отива, всичко минава, водата тече, сърцето забравя.“

Флобер