При финансите често се пренебрегва, че нещо може да бъде технически вярно, но контекстуално безсмислено. През 2008 г. двама изследователи от Йейл публикуват проучване, в което се твърди, че при покупка на акции младите спестители трябва да попълват пенсионните си сметки, като използват марж две към едно (два долара дълг за всеки долар собствени пари). Те предлагат инвеститорите да намаляват този ливъридж с напредването на възрастта си, което позволява да поемат по-голям риск, когато са млади и могат да се справят с големи колебания на пазара, и по-малък, когато станат по-възрастни.
Изследователите доказват, че дори ако заради използването на ливъридж инвеститорите се окажат заличени от пазара, когато са млади (при марж две към едно при 50% спад на пазара те ще останат без нищо), те все още ще бъдат по-добре в дългосрочен план, стига да се вземат в ръце, да следват плана и да продължат да спестяват в сметка с ливъридж две към едно още на следващия ден, след като са били заличени.
Математиката работи на хартия. Това е рационална стратегия.
Но тя е почти абсурдно неразумна.
Никой нормален човек не би могъл да наблюдава как 100% от пенсионната му сметка се изпаряват и да остане толкова безстрастен, че да продължава упорито със стратегията. Той ще се откаже, ще потърси други варианти и може би ще съди финансовия си съветник. Изследователите твърдят, че когато се използва тяхната стратегия „очакваното пенсионно богатство е с 90% по-високо в сравнение със средствата, натрупвани по време на жизнения цикъл“. Но тя също така е 100% по-малко разумна.