Марина Стефанова

си най-прекрасното нещо в живота ми, ти си моето всичко и никой не може да ме убеди, че да те обичам, е погрешно. Защото да те обичам, е най-правилното нещо. Единственото, което е имало смисъл. Защото без теб животът ми е празен и мрачен, аз съм изгубен в беззвездна нощ и вечно ще се скитам, търсейки онова, заради което дишам.
Надявам се да се видим скоро. Липсваш ми...
Ти, аз, завинаги

Няма значение какво казват баща ми, властите, светът – аз винаги ще те обичам.

Обичам те, обичам те, обичам те, обичам те и не мога да дочакам мига, когато пак ще сме заедно. Не съм те виждала от тринайсет дена. На стената зад леглото си бележа дните като някой затворник. Защото така се чувствам, когато съм без теб – като затворник в тъмница.