Елин Пелин

Лицето му имаше прегорелия цвят на пшеничното зърно и душата му гледаше небето

. Той гълчеше силно и сърдито, но усещаше, че думите плачат в душата му, и той правеше неимоверно усилие да скрие тая слабост. Той знаеше, че доброто и злото се изплупват в човека, както пиленцата се изплупват из яйцето,

Павел гледаше тая широка картина. Пред нея душата му се разтваряше лист по лист, като книга, и той неволно четеше далечни, неясни и мили спомени, които го натъжиха.

Скоро след заминаването на Павел Елка се измени страшно.

Най-после силите я напуснаха съвършено. Тя едвам можеше да донесе пълни менци от чешмата до дома, ако не си починеше по пътя.

Цялата къщна работа остана върху слабите ръце на дядо Маргалак.

Тя се отби и тръгна по воденичарския

Геракът остана в къщи само със Захаринчо и дядо Маргалак

лете той излизаше пред вратата, лягаше на нагорещените плочи и се печеше цял ден на слънце.

Ако някой го запитваше как е, той не отговаряше веднага, помислюваше, като че ли не схващаше добре въпроса, после казваше, но като човек съвсем чужд на себе си:

— Добре съм… Припичам се на слънцето!