Ти, аз, завинаги

когато, любов моя, срещна очите ти, знам, че всичко пак е наред. Че е както трябва да бъде. Твоят поглед е моето избавление.

изпълни сърцето и душата ми с любов. Аз съм завинаги променен и завинаги твой. Ще те обичам и закрилям, сякаш ми е поверена най-рядко срещаната скъпоценност в целия свят. Думите са безсилни да изразят колко важна си за мен. Ти си всичко. И повече.

Ти. Ти. Ти. Словата не стигат да изкажа колко те обичам и какво си за мен.

Ти несъмнено си най-прекрасното нещо, което някога ми се е случвало.

Изгарям от нетърпение да те видя час по-скоро.

сега ми липсваш повече, отколкото може да се опише с думи.

Ще се будим един до друг всяка сутрин, с часове ще се прегръщаме, без да се налага да се разделяме. Ще прекарваме дните си в плуване, аз ще те рисувам, ти ще ми четеш, ще си говорим по цели нощи и нито ти, нито аз ще трябва да бягаме или да се крием. На глас ще си казваме, че се обичаме. Ще го изричаме ден и нощ, докато го повторим толкова много пъти, че да наваксаме времето, когато това ни е било забранено. А после – още.
Обичам те, обичам те, обичам те, обичам те, обичам те, обичам те, обичам те, обичам те.
Чакай ме под дървото. Идвам да започнем живота си заедно.
Ти, аз, завинаги

Но скоро ще се видим. Ще избягаме някъде, както сме си говорили. Ще си построим къщичка в гората, където никой не може да ни открие. И ще заживеем там заедно, далеч от този жесток, жесток свят... Точно както си го представяхме.

Обичам те, обичам те, обичам те, обичам те и не мога да дочакам мига, когато пак ще сме заедно. Не съм те виждала от тринайсет дена. На стената зад леглото си бележа дните като някой затворник. Защото така се чувствам, когато съм без теб – като затворник в тъмница.

Няма значение какво казват баща ми, властите, светът – аз винаги ще те обичам.