Времеубежище

Ако не сме в нечия памет, има ли ни изобщо?Един роман за времеубежищата,които строим, когато бъдещето е отказано,а сегашното не ни е вече дом…
Как реагираме на усещането, че светът рязко се е сменил и нищо не е като преди? Какво става, когато разберем, че бъдеще-то ни е отказано? Влизаме ли тогава в убежището на миналото? Можем ли сами да избираме своето минало, лично и това на държавата, в която живеем? Какво става, когато „вирусът на миналото“ ни връхлети и как излизаме от това.
https://4eti.me