Безчувствен

– Не казвай и дума за това – изръмжа той. – Бях пиян.

– И трите пъти ли? – подразних го аз и се усмихнах. – Майкъл и Кай не подозират колко близки си станахме, нали?

Животът ни се е струвал като ад, защото сме очаквали да е като рай.

– Стига да си Деймън Торънс, не ме интересува как си облечен – уверих го аз

– Вие гаджета ли сте? – попита Миша и предположих, че имаше предвид мен и Уил.

– Не, човече. Тя е на Деймън.

Един ден ще станеш много красива – почти прошепва той. – Като майка си.

Но той се пресяга и хваща брадичката ми с ръка.

При всяко обръщане имам чувството, че ще счупя нещо.

Иска ми се никога да не напускаме фонтана.
Така и не го напуснахме.

Някой, който иска да получите втори шанс, господин Торънс.
Облегнах се на стола си и най-накрая прозрях истината, без да се налага да ми я казва.
Кристиан Фейн.
~

Другият предмет беше метален, имаше остра закопчалка и някакъв сложен дизайн. Беше шнолата за коса.
Изведнъж си спомних как я свалих от косата си. Защо му я бях дала?
Броеницата, шнолата,