ж. А ето че бе достатъчно да прочете няколко писма, написани от и до истинското му Аз, за да я отблъсне. Хората губеха много време да общуват, дори да се влюбват в призраците на илюзиите си, а интернет бе идеалната среда, в която тези призраци вирееха. После обаче бе достатъчна само една реална среща, за да прозрат грешката си. Те бяха щастливи с виртуалните си фикции и често се ядосваха на реалните си връзки. Защото ходещите по земята човеци създаваха проблеми, мрънкаха, дишаха, хрупаха, цупеха се, имаха претенции, сърдеха се. А виртуалните винаги бяха привлекателни – защото имитираха онова, което очакваме да са. Общуваме с профилите на копнежите си и се превръщаме в придатък на виртуалните технологии. Понеже най-голямата амбиция на мрежата бе да е онова, което хората очакваха да бъде.