bg
Books
Златан Ибрахимович,Луиджи Гарландо

Адреналин. Моите неразказани истории

„Играча Ибра го познават всички, но човека Ибра — не.
Ще се опитам да разкажа за него сега, в средата на пътя, между историята ми на футболист, която върви към своя край, и едно различно бъдеще, което се задава и засега е неясно. Тази книга е съставена така — отразява сегашното ми положение на ръба между два свята.
Така че всяка глава започва с разказ от терена и завършва с разсъждения върху ежедневния живот, от гола до щастието, от съдията до справедливостта, от асистенцията до приятелството, от травмата до смъртта…
Не се крия, не играя роля. Признавам например, че мисълта да спра да играя ме тревожи. Колкото повече се приближава моментът, в който ще оставя футбола, толкова повече нараства страхът от бъдещето: къде ще намеря адреналина, който сега получавам от едно спречкване с Киелини?
„Адреналин“, заглавието на книгата, е ключовата дума на живота ми.
Във всяко нещо, което правя, имам нужда да намеря предизвикателство и да вложа максимална доза страст. Да изстискам сърцето си. Така е било, така и ще бъде завинаги. Имам нужда да усетя как адреналинът пулсира във вените ми.“
184 printed pages
Copyright owner
Alto communications and publishing
Original publication
2023
Publisher
Enthusiast
Have you already read it? How did you like it?
👍👎

Impressions

  • b0653604429shared an impression6 days ago
    👍Worth reading

    Супер изживяване !

  • b4818670134shared an impression7 months ago
    👍Worth reading

  • b1074899613shared an impression7 months ago
    👍Worth reading

Quotes

  • Беатрисhas quoted11 days ago
    има ли нещо, което те яде отвътре, най-добре е да го извадиш наяве.
  • Беатрисhas quoted11 days ago
    Бог съм, само че остаряващ бог.
  • Brani bghas quotedlast month
    Окей, предавам се.

    На четиресет години съм.

    Бог съм, само че остаряващ бог.

    Най-после си давам сметка за това, така както си дадох сметка, че тялото ми вече не е, каквото беше. Години наред не обръщах внимание на знаците, които ми изпращаше, после реших да се вслушам. Не мога вече да си позволя чести спринтове, както на млади години; ако се преуморя или се контузя, ми трябва повече време да се възстановя. Приспособих играта си към новото си тяло. Вече не прекарвам мача в сърцето на наказателното поле, където летят куршумите. Често се отдръпвам, за да конструирам играта, днес работя повече за головете на другите, отколкото за своите. Не е вече време да се изтъквам — каквото имаше за спечелване, спечелих го; днес ми харесва да вдъхновявам, да помагам в израстването на младите си съотборници.

On the bookshelves

fb2epub
Drag & drop your files (not more than 5 at once)