Дяволският остров

Същото се наблюдава и при децата на жени, които са били бременни по време на атентатите от 11 септември. Накратко, науката е доказала същото, което психо-генеалогията вече предполагаше: в телата си ние носим историята на нашите предци, дори да не я познаваме.

Искам да ти кажа за „тимшел“. Тази дума от Библията се превежда като „ти можеш“. Дума, същевременно опияняваща и ужасяваща, защото казва нещо фундаментално за човека: за разлика от животните, които реагират по инстинкт, човекът е свободен да избира как да постъпи. Има свободата да прави добро или зло. Може да контролира инстинктите си, да влияе на своята природа. Обаче да вършиш добро, това изисква усилие. И едва когато човек положи това усилие, той става напълно човек. Усилие, което става още по-важно, защото животът непрестанно ни изкушава, за да изберем по-лесния път на злото.

Сара отвори очи и впери поглед в тавана на килията си. Откъде идваше шумът, който я беше събудил? Със замаяно от анксиолитиците съзнание, тя се изправи тромаво на кушетката и се огледа наоколо.
През пролуката под блиндираната врата се процеждаше слаба светлина от неоновото осветление в коридора, а будилникът ѝ сочеше със същите бледи отблясъци 5:35 часа сутринта. Приглушеното бръмчене на вентилаторите се носеше отдалеч, някой се прокашля, изхабената пружина на нечие легло изскърца. А отвън идваше глухият стон на вятъра, стържещ по бодливата тел на оградата. Нищо необичайно.
Настъпващият ден несъмнено щеше да е специален за нея. Но нямаше причина затворът или останалите триста лишени от свобода да променят своите привички.
Сара притаи дъх. Изостреният ѝ слух беше засякъл особени звуци, нарушаващи монотонния фон на затвора. Безразборни, едва доловими, те все пак бяха достатъчно показателни, защото тя разбра откъде идват: помещението на надзирателките. Жужащи, нервни гласове.
Сара отметна завивките и стъпи с пети върху ледения под. Заобиколи тоалетната чиния, откъдето се носеше остра миризма на урина, придвижи се, опипвайки мивката, и се спря пред тежката врата, с очи на нивото на прозорчето. Нервният шепот сега се долавяше по-ясно.
Сара долепи ухо до хладния метал на вратата – вече беше сигурна, че някой се