Ники Френч

  • b9686431438has quoted2 years ago
    Тук си в безопасност и можеш да споделиш неща, които е невъзможно да кажеш на друг човек, защото аз съм ти непозната.

    Беки извърна лице. Последва дълго мълчание.

    - Гади ми се - промърмори тя.

    - Искаш да кажеш, че буквално ти се гади?

    - И двете. - Засмя се тихо. - Как се казваше? Метафорично, това беше думата. Учителят ми може да се гордее с мен. Гади ми се - метафорично и буквално.

    - Говорила ли си с някого за това?

    - Не, отвратително е.

    - Знаеш ли защо го правиш?

    - Храната също е отвратителна. Хората вземат парчета от мъртви животни и късчета риби, и мухлясало сирене, и мръсни корени от пръстта и ги слагат в устата си, и ги дъвчат. И после ги преглъщат и всичко потъва дълбоко в телата им, и гние там вътре.

    Беки погледна Фрида, сякаш за да види ефекта от думите си.

    - Ябълките са наред - продължи тя. - И портокалите.

    - Значи гладуваш, защото храната те отвращава?

    - Не обичам сливи. Мразя банани. И смокини.

    - Беки...

    - Какво? Мразя тоя тъп разговор. На кого му пука какво ям? По цял свят има хора, които гладуват, а тук на едно горкичко малко, богато момиченце му се гади, защото...

    - Защото?

    - Защото. Защото, и толкова. Просто дума.

    - А бягствата от училище?

    - Скучно е.

    - Училището е скучно?

    - Да.

    - Така, щом училището е скучно, кое според теб е интересно?

    - Едно време обичах да плувам в морето, особено когато вълните са големи. Да плувам в дъжда.
  • b9686431438has quoted2 years ago
    Отново се появи Макс и този път очевидно беше пиян, защото се олюляваше на краката си, подносът в ръцете му също се олюляваше и виното в чашите се плискаше по него.
fb2epub
Drag & drop your files (not more than 5 at once)