„Кеплер прониква в най-тъмните кътчета на човешката душа.“
TIME
В една лятна нощ на изоставена яхта в стокхолмския архипелаг полицията открива труп на млада жена. Белите ѝ дробове са пълни със солена вода и разследващите са сигурни, че се е удавила. Защо обаче няма следи от морска вода по тялото и дрехите ѝ?
На следващия ден мъж умира в апартамента си в Стокхолм, обесен на лампата. Всички улики сочат към самоубийство, но таванът в стаята е прекалено висок, а в нея няма никаква мебел, която той би могъл да използва, за да изпълни този отчаян акт.
Скоро става ясно, че младата жена е пътувала със сестра си и нейния приятел. Инспектор Лина открива, че липсваща снимка от апартамента на сестрата на убитата е връзката между двата смъртни случая. И идват логичните въпроси: Кой всъщност е бил мишената? Това убийства ли са, или самоубийства? Само четирима души знаят истината, а някой желае смъртта на всеки един от тях. Юна Лина започва да разнищва двете истории, но се оказва, че те са само прелюдия към зашеметяващи, опасни и кървави събития.
В своята същност най-страховитите аспекти на „Договорът „Паганини“ не са зловещите престъпления, а тъмните характери на героите, които ни показват колко слепи сме понякога за ужасяващите последствия от собствените ни мисли и действия…