„Разни хора, разни идеали" е цикъл от четири фейлетона, написан в последната година от краткия живот на Алеко Константинов. Цикълът отразява философията и моралните устои на политическия живот след Освобождението. В центъра на изображението е «малкият човек», с неговата липса на морал, жажда за власт, злоба, завист, дребнавост, егоизъм.
Във фейлетоните се разкриват истории или случки от живота на запомнящи се персонажи — помощник-регистратора, амнистирания политик, мечтаещия за служба в Солунската митница и даващия съвети за преуспял живот чичо…
Щастливеца на българската литература, Алеко Константинов, е роден в Свищов на 13 януари 1863 година. За сравнително краткия си живот той оставя траен отпечатък в различни аспекти на българската история, политика и култура. Интересът му към пътешествия довежда до първото организирано изкачване на Черни връх през 1894 година, в което се включват 300 души и с това полагат началото на организирания туризъм в България.
В българската литературна класика той остава познат с творбите си «Бай Ганьо. Невероятни разкази за един съвременен българин», «До Чикаго и назад», множество фейлетони и пътеписи.