В мен избухва някакъв луциферовски плам, змията се изкачва на Дървото на Познанието и съска; калугерът слуша ненаситно. Така, като поставях в изкушение сърцето на спокойния отшелник, като превръщах спокойствието в тревога, се отплащах по най-добрия начин за гостоприемството
b7887741628has quotedlast year
покой, топлина, селският въздух на къщата миришеше на градински чай и дюли, седях пред огнището и четях Омир, бях щастлив, бях щастлив, виках, какво ми липсва? Нищо не ми липсва. Кой тогава плаче вътре в мен? Какво иска? За какво съм му
b7896056576has quoted2 years ago
Баща ми ме изпроводи до пристанището, като от време на време ме поглеждаше косо с тревога и любопитство; не можеше да разбере какво съм, какво искам, защо се шляя насам-натам, ами не се установявам в Крит.
b4330753057has quoted2 years ago
А вечерта я разседлаваха, покриваха я с вълнена черга, разстилаха на земята един месал и почистваха
b5448231008has quoted3 years ago
Докато сме живи, всички дочовешки нощи и дочовешки луни, и предвечните глад и жажда, и мъка ще живеят и ще гладуват, ще жадуват, ще се мъчат заедно с нас.
b5448231008has quoted3 years ago
Какво страшно нагорнище от маймуната към човека, от човека към Бога!
b5448231008has quoted3 years ago
– Стигни, докъдето можеш!
b5448231008has quoted3 years ago
че облак е и човешката душа, натежала от мълнии и вихър, и над нея вее Бог, и спасение няма.
b5448231008has quoted3 years ago
в косите ти се бяха вплели корени от мащерка.
b5448231008has quoted3 years ago
до върха на дълга си, – да бъдат разпнати, да възкръснат и да спасят душата си.