bg
Books
Бенджамин Алире

Аристотел и Данте откриват тайните на вселената

Лято е. Аристотел и Данте са 15-годишни хлапаци, които са на границата на възмъжаването. Наглед са пълна противоположност — Данте има любящо и сплотено семейство, забавен и открит е, приятел с всички, докато Ари чувства, че сякаш никога няма да разбере кой е и какво иска. Баща му носи травма от войната във Виетнам, а майка му го притиска да бъде „нормален”, каквото и да означава това. Две обикновени момчета в един обикновен град. Но когато започват да прекарват време заедно, те откриват, че споделят специална връзка — такава, която променя живота и трае завинаги. Очакват ги тежки изпитания, раздяла, насилие и болка. Но как иначе да открият най-важните истини за света и хората, които искат да бъдат?
Защо се усмихваме?
Защо се смеем?
Защо се чувстваме самотни?
Защо сме тъжни и объркани?
Защо четем поезия?
Защо се разплакваме, когато видим картина?
Защо сърцето бушува, когато обичаме?
Защо изпитваме срам?
Какво е онова нещо под лъжичката, наречено желание?
212 printed pages
Copyright owner
Ciela
Publisher
Ciela
Have you already read it? How did you like it?
👍👎

Impressions

  • b4318404816shared an impression3 years ago
    💞Loved Up

  • Danteshared an impression2 years ago
    👍Worth reading

  • antonovamargarita140shared an impression2 years ago
    👎Give This a Miss

Quotes

  • garkusaaleksan5199has quoted2 years ago
    защо се усмихваме? защо се смеем? Защо се чувстваме самотни? Защо сме тъжни и объркани? Защо четем поезия? Защо се разплакваме, когато видим картина? Защо сърцето бушува, когато обичаме? Защо изпитваме срам? Какво е онова нещо под лъжичката, наречено желание?
    На всички момчета, които трябваше
    да се научат да играят по различни правила.
    Едно
    Една лятна нощ заспах, надявайки се, че светът ще е различен, когато се събудя. На сутринта, когато отворих очи, той си беше същият. Отметнах чаршафите и останах да си лежа там, докато горещината нахлуваше през отворения ми прозорец.
    Ръката ми посегна към копчето на радиото. Вървеше Alone. Пфу. Alone, песен на група на име Heart. Нелюбимата ми песен. Нелюбимата ми група. Нелюбимата ми тема. „Не знаеш от колко отдавна…“
    Бях на петнайсет.
    Бях отегчен.
    Бях нещастен.
    Мен ако питаха, слънцето можеше да разтопи синевата на небето. Тогава то можеше да е толкова нещастно, колкото бях и аз.
    Диджеят изричаше дразнещи, очевидни неща от рода на: „Лято е! Навън е горещо!“. А после пусна онази ретро мелодия от „Самотният рейнджър“, нещо, което обичаше да пуска всяка сутрин, защото смяташе, че това е великолепен начин да събуди света. „Хай-йо, Силвър!“ Кой беше взел на работа тоя тип? Направо ме убиваше.
  • b2654952501has quoted2 years ago
    понякога болката е като буря, която връхлита изневиделица. И най-ясната лятна утрин може да завърши в порой и с гръм и мълнии.
  • b2654952501has quoted2 years ago
    инстинктите ни понякога са по-силни от умовете ни.

On the bookshelves

fb2epub
Drag & drop your files (not more than 5 at once)