„Чуйте ме внимателно, започнал той. Не зная дали след тази година някога отново ще бъда сред вас.“ В обръщение към вярващите, наброяващи десетки хиляди, той ги предупредил да не проявяват расизъм и заявил, че нито един арабин не е по-висш от някой неарабин. Набожността, а не цветът на кожата било единственото, което бележи някой човек като по-висш от друг, казал той на тълпите. В исляма издигането в обществото се основава на вяра и преданост. Той призовал мюсюлманите да се отнасят добре с жените, като им напомнил, че жените имали права върху своите мъже. Той подчертал в речта си, че животът и имуществото на вярващия са свещени и не бива да бъдат нарушавани със сила или от групи за саморазправа, каквато е била практиката на племенните араби преди исляма. Той напомнил на мюсюлманите, че след него няма да има друг пророк. Казал също така, че оставя два крайъгълни камъка като водачи за мюсюлманите – Корана и Ал ал байт. После вдигнал благословеното си лице към небесата и попитал: „Алахума хал балагт?“, което означава: „Господи, предадох ли посланието ти?“.