Но Уве невинаги е бил заядливо старче. Бил е млад и се е борил с живота. Обичал е — така, както малцина са обичали. И е бил всеки ден до любовта си. Сърцето му все още принадлежи на неговата Соня.
Но тя вече не е тук. И Уве няма за какво да живее повече. Остава му само да сложи в ред делата си и да каже сбогом на света, който вече не му е по мярка. Но не така мислят новите му приказливи съседи и една нахална проскубана котка…
“Тя никога не попита как е живял, преди да я срещне. Ако обаче някой го попиташе, той щеше да отвърне, че не е живял.”