Кас празнува края на учебната година с колегите си учители. Късно вечерта се разразява буря и тя решава да се прибере по краткия път през гората. Минава покрай спряла кола с включени фарове. Жената зад волана не изглежда уплашена, затова Кас я подминава и забравя за нея. До следващата сутрин, когато научава от новините, че в гората намерен трупът на млада жена. Кас изпитва угризения, но не смее да сподели дори със съпруг си. Та нали той я е предупреждавал стотици пъти да избягва опасния горски път? Оттогава започва да забравя какво ли не: къде е паркирала колата, кода на алармата, как се пуска кафе машината. Дали не е напът да загуби разсъдъка си? Единственото, което така и не успява да забрави, е лицето на жената в колата. Жената, която можеше да спаси. И която й се струва смътно позната. Чувството за вина не й дава мира и е подсилвано от мълчаливи телефонни обаждания и усещането, че някой я наблюдава. Кас осъзнава, че се намира на ръба на нервен срив и се нуждае от помощ. Но на кого може да се довери, след като вече не вярва дори на себе си?
