Никос Казандзакис посещава Япония и Китай в началото на войната между тях през 30-те. Той идва с отворено съзнание и много въпроси, но се оказва неподготвен както за ужасите и страданието, така и за неподозираните духовни изживявания и прозрения, които източната философия ще му поднесе.
„Градината с камъните“ е ключ към обяснение на философията на Казандзакис. Първият му опит с романа преди написването на „Алексис Зорбас“, този текст носи и елементи на пътепис, исторически разказ и духовно упражнение. Писателят е запечатал духа на времето — не само в Източна Азия, но и в целия свят в навечерието на най-голямото кръвопролитие в историята. Не войната е в центъра на неговата история обаче. Той търси нещо отвъд нея — нещо дълбоко закодирано в човешката душа, което винаги кара хората да се бунтуват, да се развиват, да оцеляват и да побеждават мрака. Нещо отвъд думите, което само велик майстор на перото може да облече с думи.