Щастливите хора четат и пият кафе

Никога не съм понасяла разделите. Тази беше много по-трудна, отколкото можех да си помисля. Аз се сгуших в него, на него му трябваха няколко секунди, за да реагира и да ме притисне в обятията си.

Ще успея, нямах избор.

През целия път и двамата се затворихме в себе си, залюлени от музиката на „Ред Хот Чили Пепърс”, смесица от нежност и грубост като самия Едуард.

Вземи – каза ми.
Аз отворих очи. Той ми подаваше чаша.
- Наистина ли е онова, за което си мисля?
- Започвам да те опознавам.
- Благодаря, Боже мой

Вече бях в състояние да се възползвам от обикновеното малко щастие.

Как да избере човек гроба си под открито небе?

- Не искам подкрепа от никого. Отказвам да отида на тази тъпа възпоменателна церемония. Да не мислите, че желая да чествам смъртта им?

- Шуртеше кръв и устната му стана двойна. Дай пет!

- Можеше да ми кажеш, че пейзажът е възбуждащ, щях да дойда да те видя по-рано.

Феликс ме беше изтощил. Господ знае, че го обичам, но не можех повече да го издържам.