Раненият рицар

Да знаеш кога да приемеш поражението беше изкуство, вече го знаех. Да се предадеш прекалено бързо беше въпрос на страх. Но да не се предадеш, когато всичко сочи, че страданието продължава прекалено дълго, също беше твърде опасно.

Когато отказваш да си платиш за любовта, понякога цената се вдига. Нарича се инфлация, в крайна сметка губиш повече, отколкото си се пазарил.

Отказвате да разберете, че любовта си има цена. Това я прави важна, пикантна, наситена. Струва твоя гняв, ревност, сърдечна болка, пари, време, здраве… –

Страх ме беше да не го убия, без да искам, иначе да го съм го размазал от бой тоя мой уж най-добър приятел.

увствал.

Слушалките ми заглушаваха песните на птиците, щурците и хрущенето на листата под краката ми. Светът е гадно място.

„Веднъж човек, когото обичах,
ми даде пълна с мрак кутия.

Чак след години проумях, че и

– Приятелите не се ядосват на своите приятели за дреболии – показа тя със знаци.

моето. Луна беше момиче, обаче това не ѝ пречеше да си е страхотна. Понякога задаваше

но татко и приятелите му казваха, че създаването на добри навици е важно, за да не изглеждаш на шейсет, когато си на четирийсет.

Когато сведох поглед към ковчега ѝ, към спокойната ѝ усмивка, великолепното ѝ порцеланово лице, към бялата шифонена роля, която така обичаше, разбрах, че завинаги не е достатъчно дълго.
Не и за любов като нашата