„Детенце хубаво, пиленце любаво", знаеш ли кой е овчарят, коя е жетварката, кои са орачите? Учило ли си за звездиците на небето или златото в полето? Очакваш ли Коледа или Великден с нетърпение? А какво си спомняш за Бъдни вечер? Било ли с в Търново или Пловдив? А чело ли си за Дунав и Вардар? Искаш ли да научиш повече за твоето мило отечество България? Да четем заедно.
Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850–1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода — Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.
