bg
Фредрик Бакман

Баба праща поздрави и се извинява

Notify me when the book’s added
To read this book, upload an EPUB or FB2 file to Bookmate. How do I upload a book?
Защото всички седемгодишни заслужават да имат супергерои…
Елса е на седем и е различна. Баба е на седемдесет и седем и е луда. Тя умее като никой друг да погажда гадни шегички на съседите, да се конфронтира с полицията, да се надсмива над всякаквите му там изчанчени модерни правила за поведение в обществото. Но освен това е най-добрата — и единствена — приятелка на Елса. И ѝ разказва приказки, които откъсват момичето от реалността.
Освен луда, баба е много болна. Предусещайки края на приказките, тя изпраща Елса на лов за писма. В тях баба моли за прошка хората, с които не се е отнесла добре. Ловът се превръща в най-голямото приключение на момичето, след като я отвежда в блок, пълен с пияници, чудовища, бойни кучета и най-обикновени вещици. Но я отвежда също така до истината за една баба, която не прилича на никоя друга.
Борбата срещу неправдите на света не е работа само на супергероите.
This book is currently unavailable
407 printed pages
Copyright owner
Ciela
Have you already read it? How did you like it?
👍👎

Impressions

  • b1275003980shared an impression3 years ago
    👍Worth reading

  • b2188984823shared an impression4 years ago
    👍Worth reading

  • b4562103511shared an impression4 years ago
    👍Worth reading

Quotes

  • b9198742025has quoted2 years ago
    Ако човек не може да разкара лошотията, трябва да навакса с повече добротия
  • b2188984823has quoted2 years ago
    Както когато изядеш много голям сладолед и осъзнаеш, че е свършил.

    – Тя беше голямата ми любов, Елса. Беше голямата любов на много мъже. И на много жени, в интерес на истината.

    – А ти беше ли нейната любов? – пита Елса.

    Марсел не я поглежда ядосано. Нито горчиво. Просто със завист. След което казва:

    – Не. Това беше ти. Винаги си била ти, мила Елса.

    Погалва я нежно по бузата, както прави човек, когато види жената, която е обичал, в очите на внучката ѝ. После си тръгва.

    Елса, мама и писмото делят тишината на секунди, вечности и размахвания на криле. После мама докосва ръката на Елса и опитва да зададе въпроса така, че да звучи все едно съвсем не е адски важен, а просто нещо, което ѝ е хрумнало спонтанно:

    – А какво си наследила от мен?

    Елса мълчи. Мама изглежда нещастна.

    – Аз просто, ами, нали знаеш. Каза, че си наследила разни неща от баба си и от татко си и си помислих, че, нали знаеш...

    Тя млъква. Засрамва се, както правят майките, когато осъзнаят, че е отминал онзи момент от живота им, след който започват да искат повече неща от дъщерите си, отколкото дъщерите им да искат от тях. А Елса слага ръце на бузите ѝ и казва меко:

    – Всичко останало, мамо. От теб просто съм наследила всичко останало.

    Татко кара Елса към къщи. Изключил е
  • Ивелина Кръстеваhas quoted4 years ago
    – Човек знае какво получава, като си купи Ауди

On the bookshelves

  • b0139390449
    My
    • 84
    • 18
  • b7527331946
    Zack
    • 3
    • 1
  • b3076256297
    S
    • 10
  • Юлиан Цолов
    #TO DO
    • 3
  • Nikol Nikolova
    Fr
    • 2
fb2epub
Drag & drop your files (not more than 5 at once)