bg
Books
Ориана Фалачи

Ориана Фалачи- интервю със себе си

През целия си живот Ориана Фалачи винаги е търсела истината и справедливостта. Борила се е с цензурата на източни и западни диктатури по същия начин, по който по-късно започва да се бори с политическата коректност и лицемерието, завладели Европа. Била е преследвана, забранявана и за малко да бъде убита. Сблъсквала се е с машината kа фашизма, с жестокостта на войната, с фанатизма на хунвейбините, с куршумите на военни хунти. Летяла е над горящите петролни кладенци на Саддам и е спорила лице в лице с Кадафи, Арафат и Хомейни.
Но никога не се отказва от борбата. Думите ѝ може да звучат крайно, да предизвикват полемики и скандали. Но дори и несъгласните с нея остават омагьосани от езика ѝ, от нейното майсторство и силата, с която защитава това, в което вярва.

Превод от италиански: Таня Кольовска
Художник на корицата: Дамян Дамянов
Снимка на корицата: Getty
220 printed pages
Copyright owner
Ciela
Publisher
Ciela
Have you already read it? How did you like it?
👍👎

Impressions

  • b8734792097shared an impressionlast year
    👍Worth reading

Quotes

  • Аделина Огорялковаhas quoted4 years ago
    когато пълним устата си с думата Демокрация, виждаме, че тече от всички страни. Знаем много добре, че е отчайващо несъвършена система и в известен смисъл – лъжлива. Твърдя това и в „Силата на разума“. С помощта на Токвил. Той е от хората, които разбират тези неща. Та Токвил казва, че основните принципи, на които се базира демокрацията, са два, принципът на равенството и този на свободата. Но човешките същества обичат много повече равенството, отколкото свободата, и много често тя изобщо не ги интересува. Свободата изисква прекалено много жертви, голяма дисциплина, а и не е ли вярно, че можем да бъдем равни и в робството? И сякаш това не е достатъчно, хората всъщност не разбират принципа на равенството.
  • Ma Mitkohas quotedlast year
    : като че ли левицата и десницата са едно и също лице. Когато говоря за левица и десница, нямам предвид две различни, противоположни сили, едната – символ на регреса, а другата – на прогреса: става дума за среща, на която два отбора по футбол гонят топката на властта, и само по тази причина изглеждат различни и противоположни. Ако се вгледаш добре обаче, ще видиш, че въпреки различния цвят на екипа те са хомогенна маса – един отбор
  • Ma Mitkohas quotedlast year
    Под „равенство“ демокрацията разбира юридическото равенство, онова, което произлиза от свещения принцип: „Законите са еднакви за всички“. Не интелектуално и морално равенство, а еднаквост на ценностите и достойнството. Не равните заслуги на един интелигентен и един глупав човек или еднаквите ценности на един почтен и на един непочтен човек. Не съществува подобен тип равенство. Ако го имаше, нямаше да го има живота. Нямаше да съществува индивидуалността, съревнованието. Включително и олимпиадите, състезанията, футболните мачове, към които италианците са така пристрастени. Всички щяхме да бъдем еднакви като автомобили, пуснати от монтажната линия. Бедата е, че демокрацията помага на неграмотните, на самонадеяните, да отричат тази истина, този факт. Помага им чрез гласа, който се брои, но не се премерва, тоест с доверието към количеството, не към качеството. Помага им чрез реториката, демагогията и популизма. В резултат – всеки мърляч и некадърник може да се кандидатира и да бъде избран.

On the bookshelves

fb2epub
Drag & drop your files (not more than 5 at once)