„Моторни песни“ е единствената стихосбирка на Вапцаров, издадена преди смъртта му. Състои се от четири цикъла: „Песни за Човека“, „Песни за родината“, „Песни“ и „Песни за една страна“. Творчеството на Вапцаров не е оценено от съвременните на поета „пролетарски“ критици. Може да се каже, че не е дооценяван и от читателската аудитория. Когато негов колега бил запитан какво мисли за поезията на Вапцаров, той отговорил: „Харесва ми, но щом аз я разбирам, що за поезия е това“. Дори и вече утвърден като поет, голяма част от съвременната читателска аудитория (особено по-младите и учениците) подхождат към поезията му твърде повърхностно.
Това, което Вапцаров предлага в своята стихосбирка, е неговият изпълнен с вяра свят, той ни показва човека притиснат и смачкан от времето, в което живее, но все пак открил сили в себе си да вярва в едно по-добро и слънчево бъдеще. Емблематични в това отношение са стихотворенията „Вяра“, „Двубой“, „Писмо“. Неоспорима е и вярата на Вапцаров в човека — злото в човека той отдава на бедите и мизерията, които времената му поднасят. В „Песен за човека“ читателя изживява съдбата на един престъпник, убил собствения си баща заради пари, но който в хода на творбата бива пречистен, осъзнавайки грешката си, готов да плати за стореното и да възвърне човешкото у себе си.
