Супер пупер
какво да направя? Нямах избор! Никой няма правомощия да вземе такова решение, а ти се притесняваш, че сега името Лейстър ще бъде присвоено на него.
В стаята цареше тишина, когато Ник и баща му се появиха разгорещени.
- Трябваше поне да се консултираш с мен. Това е много рисковано. Не, Никълъс, чуй ме! - извика Уил, когато синът му отвори устата си, за да го прекъсне. - Ако всичко не върви по план, ще фалирате компанията!
И двамата, баща и син, се спогледаха яростно, а шумът от влака, с който децата играеха, ги изтръгна от кавгата, в която бяха заседнали. Никълъс сякаш щеше да избухне, аз го познавах много добре... той стисна юмруци и погледна баща си, сякаш всеки момент можеше да се нахвърли върху него. След това, забелязвайки, че ги наблюдаваме, ме хвърли с такъв леден поглед, който накара коленете ми да се свият, но изобщо не сексуално.
- Време е вече да ми се довериш-каза Никълъс, след което обърна гръб на всички нас и, затръшвайки силно вратата, напусна къщата. Погледнах зад ъгъла на стаята и забелязах, че Мади ни гледа с широко отворени очи.
Нямах представа какво ги е довело до такава кавга, но изобщо не исках да бъда свидетел на такава, още по-малко да получавам погледи, които определено не заслужавах. Отидох и взех Мади на ръце.
Искаш ли да ти покажа стаята си, Мад?
Момичето кимна, въпреки че продължаваше да поглежда към вратата, зад която брат й изчезна преди минута. Усмихнах се на гостите, които все още останаха в хола, и се качих по стълбите с Мади на ръце.
Тук ли живееш, Ноа?
- Живяла, скъпа ... живяла.
"Хора или вие?"- исках да го попитам, но навреме захапах езика си и свалих престилката.
Не дай боже да пропусна цялото забавление, отговорих саркастично, когато се приближих до вратата и към него.
Точно в този момент из цялата къща се разнесе остър вик. Никълъс ме заобиколи и се насочи право към хола, а аз го последвах.
- Ние сме по-възрастни от вас, така че ще играем първи! - каза един от близнаците на Мади, който вече беше стиснал двете си ръце в юмруци.
Тя погледна първо Ник, после Уил, сякаш искаше да види дали възрастните чуват такава несправедливост.
- Този влак принадлежи на баща ми, така че аз играя първа! Да, Уил?
Уилям се втренчи в Мади, сякаш думите, които току-що излязоха от малките й устни, бяха откровение. Николас и аз погледнахме изненадано към Мад, докато майка ми се усмихна, докато седеше до камината. Тогава беше ред на Уил да направи нещо и с характерната си благодат той се приближи до децата, коленичи до тях наравно с Мади и й се усмихна нежно.
- Този влак е мой, откакто бях съвсем малък, а след това Ник си играеше с него, така че, като се има предвид, че все още не сте му се насладили, е време той да си намери нов собственик. Ще се погрижиш ли за влака, Мади? Не забравяйте, че това е семейно наследство, само Лайстерите могат да управляват този влак.
Мади изглеждаше погълната от думите на Уил, тя слушаше внимателно и кимна сериозно след въпроса му.
- И така, момчета, влакът принадлежи на дъщеря ми, така че ако тя иска да играе първа, ще трябва да изчакате, въпреки че знам, че Мади е мила и обича да споделя, нали?
Уил отново седна и Мад го погледна. Тя кимна и след това се обърна към близнаците, които изглеждаха доста ядосани.
- Ще ви оставя да погледнете, но не пипайте! - тя много категорично уточни.
Всички в залата се разсмяха.
Денят мина без инциденти, децата играеха без кавги, Ник и баща му се оттеглиха в офиса, за да говорят за компанията, така че разговарях с майка ми и нейния приятел. Бяхме потопени в разговор, когато изведнъж чухме как вратата се затръшна и от другия край на залата се чуха писъци.
- По дяволите, не трябва да ти обяснявам нищо, вече казах всичко на борда! - чух протестиращия глас на Ник. - Какво искаш