Някъде там

Възможно ли е да пътуваме назад във времето и да забием шило във врата на Хитлер?“.

Но стига прелюдии. Да започваме!

„Не мисля, че някога ще стане ясно – казва Еман. – Колкото и да съжалявам, не съм в състояние да направя по-задълбочени изводи.“

Институтът СЕТИ и други подобни групи разчитат предимно на частни дарения

видът ни съществува едва през последните 200 хиляди години от 4,5 милиарда годишната история на Земята и едва от няколко десетилетия е в състояние да прави размазани и слабо осветени видеозаписи.

Най-близкият съсед на Слънцето, червеното джудже Проксима от Кентавър, приютява в обитаемата си зона планета с размерите на Земята. Няколко скалисти планети обикалят в орбита около звездата джудже ТРАПИСТ-1, която не е много далече от нас според космическите мащаби. Три от тези светове биха могли да поддържат живот, какъвто го познаваме. (Проксима от Кентавър и ТРАПИСТ-1 се намират съответно на около 4,2 и 39 светлинни години от Земята, като ширината на целия Млечен път е около 100 хиляди светлинни години.)

първото потвърдено регистриране на планета отвъд Слънчевата система е обявено от учени чак през 1992 г. През последното десетилетие обаче космическият телескоп „Кеплер“ на НАСА, както и други инструменти, разкриха, че Космосът гъмжи от светове, които биха могли да са годни за живот. Откритията на телескопа „Кеплер“ предполагат, че близо двайсет процента от слънцеподобните звезди в Млечния път приютяват свят с големината на Земята в „обитаемата зона“ – онзи благоприятен диапазон от орбитални разстояния, който би позволил да се размотавате по джапанки почти през цялата година. Подобно е съотношението и при червените джуджета, онези малки бледи звезди, които преобладават в галактиката ни. (Около 75 процента от звездите в Млечния път са червени джуджета, докато едва около 10 процента са звезди, подобни на нашето Слънце.)

„Там отвъд има доста имоти и сега вече го знаем със сигурност“, казва радиоастрономът Джил Тартър, съосновател на института СЕТИ в Маунтин Вю, Калифорния, вдъхновила образа на Ели Ароуей, главната героиня в романа на Карл Сейгън „Контакт“ и заснетия по него филм.

Тау от Кит и Епсилон от Еридан,

парадокс на Ферми (един от двата най-велики парадокса на всички времена, вторият от които е парадоксът на крокодила3)

парадокс на Ферми (един от двата най-велики парадокса на всички времена, вторият от които е парадоксът на крокодила3

1950 г. физикът нобелист Енрико Ферми (същият, който оглавявал екипа, създал първия ядрен реактор, наречен не твърде уместно Чикагска купчина-12)