bg
Никълъс Спаркс

Моят път към теб

Notify me when the book’s added
To read this book, upload an EPUB or FB2 file to Bookmate. How do I upload a book?
This book is currently unavailable
292 printed pages
Have you already read it? How did you like it?
👍👎

Impressions

  • Милен Влаевshared an impressionlast year
    👍Worth reading

Quotes

  • Милен Влаевhas quotedlast year
    — Досън… — сведе поглед Аманда.

    — Не е необходимо да го казваш.

    — Напротив — възрази тя, притисна се към него и устните й срещнаха неговите. Когато се разделиха, думите излязоха естествено като дъха й. — Обичам те, Досън Коул.

    — Знам — отвърна той и нежно обгърна кръста й с ръката си. — Аз също те обичам.
  • Милен Влаевhas quotedlast year
    Беше разбрал кой е и какво е мястото му в света. Беше сам, но това бе съзнателен избор и дори сега не съжаляваше за него. Особено пък сега. Защото никой досега не успя да заеме мястото на Аманда и никой нямаше да го стори и в бъдеще.

    — Ще танцуваш ли с мен? — попита накрая Досън.

    — Да — отвърна с бледа усмивка тя.

    Той стана и нежно подаде ръка. Тя се изправи и усети, че краката й треперят, докато отиваха към средата на стаята. Музиката изпълваше въздуха с копнеж и за миг и двамата не знаеха какво да направят. Аманда чакаше, наблюдавайки как Досън се обръща към нея с непроницаемо лице. Накрая отпусна ръка на хълбока й и я притегли към себе си. Телата им се сляха и тя се облегна на него, почувствала твърдостта на гърдите му. Ръката му обгърна кръста й. Много бавно се завъртяха и се залюляха в ритъма на музиката.
  • Милен Влаевhas quoted2 years ago
    Той продължаваше да я обича, сигурна беше. Осъзнавайки го, усети, че й се завива свят, и тя се опита да потисне чувството. Досън и общото им минало не бяха безвъзвратно забравени и тя не можеше да отрече простата истина, че за първи път от години почувства, че се е прибрала у дома.
fb2epub
Drag & drop your files (not more than 5 at once)