Самотен гроб в самотен кът,
пустиня около немее…
Пенчо Славейков е първият български писател-европеец. Творчеството му носи мисията за културното строителство. Благодарение на новаторството си, успешно европеизира родната литература, освобождава я от обществени ангажименти и я издига на едно по-високо ниво.
Съдържа следните стихотворения:
— «CIS МOLL»: философски размисъл на поета за съдбата на един от най-великите хора, живели на този свят гениалният немски композитор Бетховен.
— «Ни лъх не дъхва над полени», «Спи езерото» и «Самотен гроб в самотен кът»: част от сборника „Сън за щастие", най-лиричната и интимна изповед на Пенчо Славейков, вдъхновена от красотата на природата, от бляна за щастие и от идеала за хармония.
— «Ралица» — една от най-известните лирически поеми в творчеството на автора. Разглежда темата за любовта, престъплението от любов и изкуплението.
Пенчо Петков Славейков е роден на 27 април 1866 г. в Трявна. Той е най-малкият син на възрожденския поет и общественик Петко Рачов Славейков, от когото наследява много като човек, гражданин и творец.
