– Разбира се, че има химия – казва тя, съвършената ѝ уста е на сантиметри от лицето ми. – И двамата знаем, че има химия. – Защо тогава не престанеш с глупостите, че трябвало да разбереш нещо си, и не ми кажеш какво всъщност искаш.
– Добре – отвръщам, защото никога не се отказвам от предизвикателство. – Искам да те целуна.