Георги Марков

Некадърият е винаги предан, той е най-преданият, най-подчиненият. Всеки, който може да създава нещо, е вече независим. Моженето е независимост, която развращава хората

Не е ли амбицията доказателство за посредственост на възможностите.

е заглавието „Лавина“, което също представя символ – на дебнещата „отгоре“ и сгромолясвайки се върху хората унищожаваща ги опасност. Дали подтикът за символното внушение за грозящата общността гибел иде от Георги Марков – макар че Блага Димитрова единствена прави по-късно споменно признание за съдбата на „Покривът“ през 1964 г

Георги Марков се е опрял в романа си върху действителен случай – падането на покрива на прокатния цех в металургичния завод „Ленин“ в Перник през 1959 година

През 50-те години пропагандата изисква на строежа да се гледа не като на икономически феномен, а като на „плод на българо-съветската дружба“, „постижение на социалистическото строителство“, „партийна грижа

Демистификация, постигната чрез откриването на прости житейски истини – хората работят не в името на възвишени „идеали“, в името на „светлото бъдеще“, а за днешния хляб, работят за пари, за да изучат децата си, да си построят домове, да получат жителство..

иманентния драматизъм на комунизма, на вътрешния му разпад под натиска на живота и реалността

на иманентния драматизъм на комунизма, на вътрешния му разпад под натиска на живота и реалността.

иманентния драматизъм на комунизма, на вътрешния му разпад под натиска на живота и реалността.

Той показва творческата зрелост на писателя, който знае, че да обясниш нещо, не значи да го оправдаеш