Животът щеше да убие всички ни, инспектор Геринген, ако не бяхме способни да забравяме. Говоря за онази забрава, която ни помага да не мислим във всяка секунда за нашето абсурдно съществуване. Живеем, без да знаем откъде сме дошли, и ще умрем, без да знаем къде отиваме. А как да живеем междувременно? Как да не се парализираме от липсата на смисъл?