Йордан Йовков

Знаци имаше! Естеството дава знаци, стига само човек да ги види и да ги проумее.

Работа имаше повече, отколкото му трябваше. Сали Яшар не обичаше да връща никого, пък и колкото повече работа имаше, колкото повече трябваше да бърза, толкоз по-добре работеше. Идеха му неподозирани и от него самия сили, разпалваше се, работеше със страст, с увлечение, ръката му ставаше сигурна, погледът — точен и желязото под неговия чук добиваше неочаквано такива съвършени форми, каквито той не би могъл да направи и при най-бавната и внимателна работа.

Той не умря, защото, както сам казваше, смъртта не дохожда, когато я чакаме, а когато най-малко и се надяваме.

едро и неумело шити,

е от ония меки, отпуснати хора, за които се казва, че и на мравята път струват.

Моканина

ги виждаше, а погледът му, пълен с грижа, тъй си и блуждаеше.

Селянинът замълча и пак загледа овцете, без да ги вижда.

брадата си, небръсната отдавна,

Ще я видите, чедо, ще я видите — високо заговори той. Аз я видях, ще я видите и вие. Аз с очите си я видях, бяла такава, бяла. Ще я видиш и ти. Да даде господ да я видиш, чедо, да оздравееш… я, млада си. Ще я видиш, аз ти казвам, че ще я видиш… и ще оздравееш, чедо, не бой се…