Тери Пратчет

Кроули беше наясно, че се готви да изтърси нещо по повод относителната твърдост на птичите човки и гранитните планини, и бързо се юрна по-нататък.

Наясно сте, че може да си навлечете обвинение, че сте господстващ животински вид под влиянието на импулсивно консуматорство, нали?

Господин Почудоу замалко да дойде сам, но напоследък пътуването не му понася особено добре.

И все гледаше да ти стори добро. Бедата обаче беше в това, че тя ти правеше добро за твое добро дори и когато доброто хич нямаше да ти подейства добре. И накрая се стигаше дотам да превъртиш, а това никак не беше добре.

Да използваш вещерството, за да сваляш момчета, според нея си беше употреба за чудо и приказ. Това в някакъв смисъл бе една от фундаменталните му употреби.

Но Летиса, като много хора, които външно приличат на захарен памук, имаше твърдо ядро, което не бе лесно да смачкаш.

Все същото ставаше почти във всеки занаят. Рано или късно някой решаваше, че той има нужда от организация и ако има едно нещо, в което можете да бъдете сигурни, то е, че организаторите няма да са от всепризнатия каймак на занаята.

Може по-късно да им пожелаеш в ада да се продънят дано, обаче докато са ти под покрива, ги черпиш до задавяне.

Мнозина можеха да те отрежат с думи, това Леля Ог го знаеше. Но Баба Вихронрав можеше да те отреже с изслушване. Беше способна да накара нещо да прозвучи глупаво само с това, че го е чула.

„Тя загуби само за ей толкова“ бе по-хубав комплимент от „тя спечели само с ей толкова“.