Иван Баталов

Бог не спасява никого и не отмъщава за никого. Човек е способен да се справи и с двете. Вярвам в човешката воля и правосъдие. В нищо друго.

­но бавно, прекалено тържествено, но

Ако някой ден загубиш доверие в себе си, ако престанеш да се уважаваш, спомни си тази дума: тимшел, „ти можеш“.

стровът на канибалите“ от Никола Верт

Сара притаи дъх. Изостреният ѝ слух беше засякъл особени звуци, нарушаващи монотонния фон на затвора. Безразборни, едва доловими, те все пак бяха достатъчно показателни, защото тя разбра откъде идват: помещението на надзирателките. Жужащи, нервни гласове.

Сара отметна завивките и стъпи с пети върху ледения под. Заобиколи тоалетната чиния, откъдето се носеше остра миризма на урина, придвижи се, опипвайки мивката, и се спря пред тежката врата, с очи на нивото на прозорчето. Нервният шепот сега се долавяше по-ясно.

Сара долепи ухо до хладния метал на вратата – вече беше сигурна, че някой се приближаваше. Връзката ключове, окачена на нечий колан, дрънкаше ритмично, което показваше, че той крачи енергично. И даже бърза.

Едно приживе отсъстващо създание. В духовен смисъл смъртта му не представляваше истинско събитие.

„чисто преживяване на хорър поезия“.
Дьолакроа