Иван Баталов

Бог не спасява никого и не отмъщава за никого. Човек е способен да се справи и с двете. Вярвам в човешката воля и правосъдие. В нищо друго.

­но бавно, прекалено тържествено, но

Ако някой ден загубиш доверие в себе си, ако престанеш да се уважаваш, спомни си тази дума: тимшел, „ти можеш“.

стровът на канибалите“ от Никола Верт

Сара притаи дъх. Изостреният ѝ слух беше засякъл особени звуци, нарушаващи монотонния фон на затвора. Безразборни, едва доловими, те все пак бяха достатъчно показателни, защото тя разбра откъде идват: помещението на надзирателките. Жужащи, нервни гласове.

Сара отметна завивките и стъпи с пети върху ледения под. Заобиколи тоалетната чиния, откъдето се носеше остра миризма на урина, придвижи се, опипвайки мивката, и се спря пред тежката врата, с очи на нивото на прозорчето. Нервният шепот сега се долавяше по-ясно.

Сара долепи ухо до хладния метал на вратата – вече беше сигурна, че някой се приближаваше. Връзката ключове, окачена на нечий колан, дрънкаше ритмично, което показваше, че той крачи енергично. И даже бърза.

Едно приживе отсъстващо създание. В духовен смисъл смъртта му не представляваше истинско събитие.

– Успех! Сара е късметлийка, че ви има.

Разследването на Кристофър се връщаше в началната точка. Ако искаше да разреши случая, трябваше да разбере къде е била Сара от момента на снимката при магистралата край Ставангер до откриването на тялото на малкия Матс.

След като се качи в колата, журналистът прочете целия съдебномедицински протокол в търсене и на най-незначителната улика. Използваните формулировки понякога бяха неясни, затова не беше убеден, че разбира всичко.

Неочаквано една странна подробност привлече вниманието му.

Едно невидимо присъствие, което я ужасяваше, напомняше ѝ за „Орла“9 на Мопасан.

„чисто преживяване на хорър поезия“.
Дьолакроа