bg

Фредрик Бакман

  • b2188984823has quoted2 years ago
    Както когато изядеш много голям сладолед и осъзнаеш, че е свършил.

    – Тя беше голямата ми любов, Елса. Беше голямата любов на много мъже. И на много жени, в интерес на истината.

    – А ти беше ли нейната любов? – пита Елса.

    Марсел не я поглежда ядосано. Нито горчиво. Просто със завист. След което казва:

    – Не. Това беше ти. Винаги си била ти, мила Елса.

    Погалва я нежно по бузата, както прави човек, когато види жената, която е обичал, в очите на внучката ѝ. После си тръгва.

    Елса, мама и писмото делят тишината на секунди, вечности и размахвания на криле. После мама докосва ръката на Елса и опитва да зададе въпроса така, че да звучи все едно съвсем не е адски важен, а просто нещо, което ѝ е хрумнало спонтанно:

    – А какво си наследила от мен?

    Елса мълчи. Мама изглежда нещастна.

    – Аз просто, ами, нали знаеш. Каза, че си наследила разни неща от баба си и от татко си и си помислих, че, нали знаеш...

    Тя млъква. Засрамва се, както правят майките, когато осъзнаят, че е отминал онзи момент от живота им, след който започват да искат повече неща от дъщерите си, отколкото дъщерите им да искат от тях. А Елса слага ръце на бузите ѝ и казва меко:

    – Всичко останало, мамо. От теб просто съм наследила всичко останало.

    Татко кара Елса към къщи. Изключил е
  • b9198742025has quoted2 years ago
    Ако човек не може да разкара лошотията, трябва да навакса с повече добротия
fb2epub
Drag & drop your files (not more than 5 at once)