Той обичаше латинските изречения, понеже те носеха в себе си покоя на отминалото. Защото не принуждаваха никого да казва нещо допълнително. Защото бяха език отвъд речта. И понеже в непоклатимостта си бяха красиви.
b8737464508has quotedlast year
Ако е вярно, че ние можем да живеем само частица от онова, което е в нас – какво се случва тогава с остатъка?
b8082544887has quotedlast year
класическият филолог от Кирхенфелд, тя много ми е говорила за вас. А по-късно съм чувал и други
b9686431438has quotedlast year
По-скоро е белязаният от изброденото и превърнало се в минало бъдеще, който желае да се върне назад, за да отмени неотменимото.
b9686431438has quotedlast year
Нима има нещо по-откачено от това: да бъдеш тласкан от желание с немислим обект?
b9686431438has quotedlast year
Прадо неспирно сядаше на стъпалата пред своето училище и си представяше какво би било да живее друг живот
b9686431438has quotedlast year
Полята са по-зелени в описанията, отколкото в собствената им зеленина.
b7038211850has quotedlast year
Но кой познава истинските причини за страховете си
Магдалина Лалеваhas quotedlast year
Ако е вярно, че ние можем да живеем само частица от онова, което е в нас – какво се случва тогава с остатъка?
annadragoeva1323has quotedlast month
Нашият живот е реката, която се влива в морето, което е смъртта. Хорхе Манрике