Л. Дж. Шен

друг, а аз се чудех дали и тя направи същата връзка като мен.
Нас. Как ближем сладоледа на другия.
Тя вкусваше киселия ми вкус.
Аз се опивах от сладостта ѝ.

Удивително е колко всеобхватна е заблудата,
че е добро, щом е красиво.

Лев Толстой „Кройцерова соната“

Естествено. Марио беше един от десетките яки мъжаги на баща ми. Притежаваше телосложението и интелигентността на тухла.

– Франческа Роси, по-красива си отколкото беше миналото лято.

– Винаги това казваш.

– И винаги го мисля. Нямам навик да пилея думите.

– Кажи ми тогава нещо важно.

– Ти, богиньо моя, един ден ще бъдеш моя жена.

– Не знаех, че Венера е имала крила.

Анджело ми целуна ръка на входа на Института по изкуствата в Чикаго.

Родителите ни си разменяха любезности, а ние стояхме един срещу друг и изпивахме с погледи всяка луничка и всеки сантиметър плът у другия.

– Видя ме преди седмица на сватбата на Джана – устоях на импулса да оближа устни, докато Анджело ме гледа право в очите.

– Сватбите са точно място като за теб, на теб обаче най ще ти подхожда да си само моя – каза той просто и накара сърцето ми да литне, после се обърна към баща ми. – Господин Роси, с ваше позволение ще съпроводя дъщеря ви до масата?

– Поне докато още не си моя официално.

– Ето я и нея – лицето на Анджело засия, когато се приближи към мен и губернатора за танца