Дакс ме привлече към себе си и устните му се впиха в моите. Не очаквах да ме целува точно тази вечер, но така се радвах, че го прави. Случи се съвсем спонтанно. Привлякохме се като магнити. Тази целувка беше различна от първата ни. Не толкова импулсивна и трескава. А осъзната и страстна. Беше бавна, почувствах я с всяка клетка на тялото си, като че с всяка секунда той изливаше душата си в моята.
Шортите не успяваха да удържат ерекцията му и аз не се стърпях и се настаних отгоре му, притиснах се в горещата твърдина, макар и само за минута. Копнеех да го усетя в себе си повече от всякога, но знаех, че трябва да престана да го провокирам. Както бе казал баща ми: „Мъжете имат слаби ангели“. А и нещо ми подсказваше, че ако двамата загубехме контрол тази вечер, щях да се пристрастя още повече. И нямаше да мога да се кача на самолета и да го оставя. Щеше да стане още по-трудно, отколкото беше. Но си давах сметка, че още е рано. Не се доверявах на самата себе си.
Отдръпнахме се, за да си поемем дъх, и аз си наложих да стана от него и се върнах на мястото си на пода