Христо Димитров

Чувал ли си какво става в Биркенау?

Получаваш по литър супа на ден и по порция хляб. После два пъти седмично ти дават по четиресет грама маргарин, лъжица мармалад и четиресет грама салам.

за последен път само за да спре отново няколко минути по-късно на насип сред равнина. Край насипа стояха групи от десет до дванайсет мъже. Бяха облечени в дрехи на бели и сини ивици и също такива шапки. Напред-назад вървяха мнозина есесовци в някаква непонятна трескава дейност.

В момента, в който влакът спря, мъжете със синьо-белите дрехи се втурнаха към вагоните и отвориха вратите с дърпане. „Хвърлете багажа навън. Пред вагона. Всичкия.“ Хората бяха ужасно шокирани, защото разбираха, че вече са изгубили всичко. Опитаха се бързо да мушнат по-важните неща под дрехите си, но мъжете вече бяха скочили във вагона и бяха започнали да изхвърлят багаж и хора. Изведнъж всички бяха навън, където за момент останаха смутени. Но смущението им не продължи дълго. Мъжете от SS ги обградиха от всички страни и ги забутаха към един път, минаващ успоредно на релсите, като ритаха всеки, който не се движеше достатъчно бързо, или налагаха тълпата с палки, така че всички бързаха колкото могат, за да се присъединят към образуващите се дълги редици.

Едва тогава Ханс осъзна със сигурност, че двамата с Фридел ще бъдат разделени, че отделят мъжете от жените. Той побърза да целуне Фридел – „Докато се срещнем отново“ – и всичко свърши. Един офицер с палка стоеше пред редиците, които бавно крачеха към него. Хвърляше бегъл поглед към всеки човек и посочваше с палката: „Наляво. Надясно“. Старците, инвалидите и момчетата до около осемнайсет години минаваха вляво. Младите и здравите отиваха вдясно.