Елин Пелин

  • b4398304229has quoted2 years ago
    Лицето му имаше прегорелия цвят на пшеничното зърно и душата му гледаше небето
  • Preshas quoted2 years ago
    . Той гълчеше силно и сърдито, но усещаше, че думите плачат в душата му, и той правеше неимоверно усилие да скрие тая слабост. Той знаеше, че доброто и злото се изплупват в човека, както пиленцата се изплупват из яйцето,
  • Preshas quoted2 years ago
    Павел гледаше тая широка картина. Пред нея душата му се разтваряше лист по лист, като книга, и той неволно четеше далечни, неясни и мили спомени, които го натъжиха.
  • b1750652757has quoted2 years ago
    Скоро след заминаването на Павел Елка се измени страшно.
  • b1750652757has quoted2 years ago
    Най-после силите я напуснаха съвършено. Тя едвам можеше да донесе пълни менци от чешмата до дома, ако не си починеше по пътя.
  • b1750652757has quoted2 years ago
    Цялата къщна работа остана върху слабите ръце на дядо Маргалак.
  • b1750652757has quoted2 years ago
    Тя се отби и тръгна по воденичарския
  • b1750652757has quoted2 years ago
    Геракът остана в къщи само със Захаринчо и дядо Маргалак
  • b1750652757has quoted2 years ago
    лете той излизаше пред вратата, лягаше на нагорещените плочи и се печеше цял ден на слънце.
  • b1750652757has quoted2 years ago
    Ако някой го запитваше как е, той не отговаряше веднага, помислюваше, като че ли не схващаше добре въпроса, после казваше, но като човек съвсем чужд на себе си:

    — Добре съм… Припичам се на слънцето!
fb2epub
Drag & drop your files (not more than 5 at once)