– Мислиш ли, че това е лошо – да се съмняваш?
– Не. Мисля, че е умно.
– Не мисля, че съм толкова умен. Не и като теб, Данте.
– Умен си, Aри. Много умен. А и да си умен, не е най-важното. Хората само ти се присмиват. Татко казва, че няма нищо лошо, ако хората ти се присмиват. Знаеш ли какво ми каза? „Данте, ти си интелектуалец. Ето кой си. Не се срамувай от това.“