Джулия Хибърлин

Хората, родом оттук, често се връщат, особено онези, дето са се клели, че никога няма да го направят.

Истината е, че аз не съм смела. Дори нямам особено силна воля. Просто повече ме е страх да не се случи едно нещо, отколкото друго.

Ако гадостите не могат да ме погледнат в очите, няма как да знаят, че съм човешко същество.

– Изстреляй куршум и може да измине километър, преди да уцели нещо невинно – произнася Ръсти.

– В смисъл?

Той дръпва дълго от цигарата си и я смачква с пета.

– В смисъл, че светът е необятно и нечестно място.

Хората никога няма да се научат, че сам под слънцето навън е по-опасно от заедно нощем. Винаги се придържай заедно с партньора си е правило от детската градина, което трябва да се спазва до живот.

Единственото наистина интересно нещо е случващото се между двама души в една стая.

В тъмното всички сме еднакви.

Майка ми изричаше това, когато ме целуваше за лека нощ.

Имаше предвид, че в тъмното от нас остава единствено душата ни.

Срязвай, не ръгай. С Мери така си пожелавахме лека нощ и довиждане в Дома, така си казвахме и обичам те. Истината е, че разполагахме единствено с бяло пластмасово ножче и го използвахме да си мажем фъстъчено масло върху крекери. Но момичетата не ни закачаха, защото не бяха сигурни.

не искаш да се ровя. Може би дори съм сигурен, че не го искаш. Ти си от момичетата, дето все бягат. Постоянно срещам такива като теб.

Душата ми е изтощена от спасяване.